Търсене в този блог

10 декември 2000

Хижа Пробойница -  20 – 21.11.2010 г.

Дата:  
20 – 21.11.2010 г.

Туристически маршрут :
Град Горна Оряховица – гара Лъкатник, село Губислав  – хижа Пробойница –
гара Елисейна, село Осеновлаг , манастир „Света Богородица” / „Седемте престола” /
– град Горна Оряховица

Ден първи 
/ събота /

Разнородна група, с приятели от цяла България, се събрахме на хижа Пробойница.
Основната група от клуба, състояща се от девет човека, тръгнахме от град Горна Оряховица сутринта в 8.00 ч. с два автомобила.
След кратка почивка от половин час в бар „Роден край” продължихме по пътя за Лютиброд и Черепишки манастир.  Поддържахме постоянна телефонна връзка със своите приятели от София и от Плевен.
            Единият автомобил имаше малък проблем, малко преди село Губислав, но той беше своевременно отстранен и всички заедно продължихме пътя си. Уверяваха ни, че пътят до хижата е перфектен, но се оказа, че е направен съвсем малък участък от два километра с нов асфалт и  след това продължава с трошено- каменна настилка. Наложи се да караме бавно, за да щадим автомобилите си.
            В хижата вече ни чакаха още двама от приятелите ни. Студентът Невен пристигна с влак до гара Лъкатник, откъдето го е взел нов приятел на групата ни. Трогателната среща между баща и син се състоя в 13.00 ч., когато пристигнахме пред хижа Пробойница.
            След запознанството с новите лица от групата и кратка обедна почивка, в 14.30 ч. решихме да предприемем разходка из околностите на хижата.
            Хижарят ни упъти по пътека, която се извива в полукръг около хижата. Тръгнахме в посока изток, зад хижата и се върнахме от противоположната ù страна в 16.30 ч. Пътеката е относително приятна за вървене, няма стръмни изкачвания или спускания, но е толкова обрасла, че на места само водачите се справяха със задачата, да я открият.  Маркировката се губи, ако въобще може да се каже, че има такава. Прескачахме паднали и непочистени клони от отрязани дървета, шипковите храсти ревниво пазеха територията си и едва ни позволяваха да минем покрай тях. Едва когато излязохме на черен път, чиито краища са относително понятие, се оказа че следвайки го, ще се върнем в хижата. 
            Разходката ни се отрази добре, както и вечерята след това, продължила до малките часове на нощта. Дори децата се наслаждаваха на топлината от печката в столовата, липсваща в стаите ни за почивка.


  Ден втори
/ неделя /
           
  Нямаше нужда да ставаме рано. След закуска и колективно фото-запечатване на мига пред хижата се сбогувахме с хижарите и си тръгнахме.  Очакваше ни манастирът „Света Богородица”, познат още като „Седемте престола”, разположен в красивата долина на сравнително малката река Габровница, на пътя от гара Елисейна, в Искърското дефиле към село Осеновлаг. Разгледахме го, видяхме гроба на известния български детски писател Змей Горянин (1905-1958 г.) в двора зад църквата и си напълнихме вода от аязмото, чиято вода се смята за лековита. След това отново се разделихме. Всеки пое по своя път, към своето кътче родна земя.
Основната група от клуба се отправи към Горна Оряховица, за да планува завършека на изтичащата година.