Клуб Екотуризъм 2011

Град Видин, град Белоградчик, град Враца - 25 - 27. 06. 2010 г.

Туристически маршрут :

Град Горна Оряховица – град Плевен / Регионален исторически музей/ – град Козлодуй / Параход „Радецки”/ – град Видин - Крепост „Баба Вида” – хижа „Божурица” – Местност „Белоградчишките скали” – „Божият мост” край село Лиляче – град Враца – село Згориград – село Челопек /Къщата на Баба Илийца/– Връх Околчица – Местност Йолковица /Лобното място на Христо Ботев/ – Черепишки манастир – Село Брестница /Пещерата Съева дупка/ – град Горна Оряховица

Ден първи

/ петък /

Тръгнахме в 7.30 ч. сутринта. Първото място, където решихме да направим почивка и да се отбием да разгледаме, беше регионалния исторически музей в град Плевен. Останахме очаровани от богатите експозиции и разгледахме почти всички специализирани отдели по Археология, История на България ХV – ХІХ в., Нова и най- нова история, Етнография, Природа, Фондове и научен архив, Ателие за реставрация и консервация, Фотолаборатория, което ни забави около час.

Когато слънцето се издигна високо над нас, точно по обедно време, вече се движехме покрай река Дунав, наслаждавайки се на нейното пълноводие и гледките от брега. Отбихме се и в музея „Параход Радецки”, край град Козлодуй.

Любезната екскурзоводка ни изнесе подробна беседа, а ние написахме своите впечатления от името на клуба в летописната книга на музея.

След едночасова образователна разходка из парахода, си дадохме и малка релаксираща почивка в град Козлодуй.

Дълъг е пътят до град Видин, но го преминахме, за да се насладим на едни от най- величествените гледки в България. Посещението в Крепостта „Баба Вида” ни остави безмълвни. Обходихме я и отвътре и отвън. Смяхме се от сърце на забавните случки в стаята за мъчения, в залата с рицаря, в ковачницата, параклисчето и др.

Разказвахме си легендите за трите сестри Вида, Гъмза и Кула и си припомняхме легендата за присъствието на граф Дракула, докато се изкачвахме по витите стълби или наблюдавахме реката от някоя наблюдателница.

Този ден беше един от най- поучителните за нас, защото не свърши с разходка из крепостта. Обиколихме и самия град Видин, където посетихме и останалите забележителности- Крепостта „Калето”, турският конак, кръстатата казарма, джамията, еврейската синагога, катедралният храм „свети Димитър”, църквата „Св. Панталеймон”, църквата „Света Петка”, палатът на видинската митрополия, мавзолеят на Антим І, паметникът на Бдинци и костницата на загиналите в Сръбско- българската война.

Този невероятен ден завърши в настаняването ни хижа Божурица край село Синаговци, на 20 км. от град Видин. Хижарите ни посрещнаха топло и радушно, направиха ни компания за вечеря… и героите си легнаха уморени.

Ден втори

/ събота /

Днес нямахме толкова много километри за пропътуване, затова си позволихме да станем по- късно. След като закусихме и се сбогувахме с домакините си, около 9.00 ч. тръгнахме от хижата и се запътихме към град Белоградчик. Някои от нас вече бяха ходили на Белоградчишките скали, но не съжалихме и за миг, че отново се връщаме там. Величието на тази местност, която те кара да се чувстваш само една прашинка живот сред колоса на скалите, омая душите ни и ни накара да преодолеем страхът в сърцата си. Преживяхме доста емоции при изкачването на различните фигури и преодоляването на част от препятствията, като това, да се качиш на главата на „слона”. Почти два часа ни отне тази разходка из Крепостта „Калето”.

Заредени с енергия и много емоции, решихме да продължим образователната си разходка. Отправихме се към село Бели извор. Минава се покрай един циментов завод и макар пътят да беше лош, успяхме да стигнем до селото, където попитахме и ни упътиха към местността „Божият мост”.

Половинчасовата разходка из огромните скални образувания беше върхът на днешната наслада. Този мини вариант на Скалните мостове ни плени със своята дива красота. Може би защото не е толкова популярна забележителност и все още не е опропастена от човешката ръка.

Пътят до града се оказа по- сполучлив, отколкото този, по който дойдохме. Дори си намерихме едно местенце за пикник, където обядвахме. „Земя, като една човешка длан…”, пред нас се ширеше град Враца в цялото си величие.

Денят не свърши само с настаняването ни в частна къща в село Згориград. Емоциите продължиха със запознаването ни с местните традиции. Наблюдавахме как местните хора правят годеж и позволихме кратка разходка из селото.

Ден трети

/ неделя /

След веселието предната вечер, настъпи сънливото утро. Дъждът провали плановете ни да обходим врачанската екопътека, затова си позволихме да станем по- късно. В 10.30 ч. тръгнахме от къща „Тони” и отидохме да разгледаме една друга къща- Къщата на Баба Йлийца в село Челопек от разказа „Една българка” на Иван Вазов.

Баба Илийца е българка, помогнала на Ботевата чета след разгромяването ѝ край връх Околчица във Врачанския балкан. С риск за живота си тя спасява един от Ботевите четници. Според историята на родното ù село, тя е вървяла по малка пътека в планината, известна само на местното население, а след това е преплавала река Искър с лодка. Не тръгнахме по стъпките на тази достойна жена, но след като разгледахме родната ù къща- музей, тръгнахме по стъпките на други достойни българи – ботевите четници. След като се качихме до паметника на връх Околчица, разходката не ни беше достатъчна. Ето защо си избрахме един от маршрутите за обиколка из района и в 13.00 ч. се отправихме към местността Йолковица- лобното място на Христо Ботев. Имаше два начина за обход на пътеката. Ние избрахме да отидем и да се върнем от едно и също място, защото ситния сутрешен дъжд бе направил пътеката хлъзгава и обиколката из гората щеше да е рискована. А и така спестихме време, което по- късно оползотворихме с посещение в Черепишкия манастир „Успение Богородично”, намиращ се в уникалното със своето разнообразие на природни забележителности Искърско дефиле и където Иван Вазов е написал своя небезизвестен разказ „Една българка”.