Хижа " Орлова чука " - 25.09. - 26.09.2010 г.

Дата:

25.09 – 26.09.2010 г.

Туристически маршрут :

Град Горна Оряховица – град Свищов – NOVAE – римски легионен лагер – град Русе – село Басарбово / Басарбовски скален манастир / – село Иваново / Ивановски скални църкви / – хижа „Орлова чука” – пещера „Орлова чука” – село Червен / Средновековен български град Червен / – град Горна Оряховица

Ден първи

/ събота /

     Първата ни спирка беше в историческия музей в град Свищов. Една от забележителностите е семейната къща на Алеко Константинов, създадена през 1826 г. Още приживе големият български писател подарява родната си къща на Свищовската община, за да се използва за културните нужди на града.

     Влизайки в родния му дом, не очаквахме да видим чудото, което се откри пред нас. Дворът на музея е благоустроен благодарение на изпълнен проект. В къщата са изложени интересни експозиции, пресъздаващи най-важните етапи от краткия, но богат обществен и творчески живот на Алеко Константинов.

Още с влизането, останахме впечатлени от богатото родословно дърво на Алеко и това на неговите родители. Огромен род, дърво с безкрайни разклонения.

     Искахме да разгледаме първо помещенията, в които е живяло семейството му, затова се качихме първо на втория етаж. Там е разположена експозицията, показваща неговия живот и творчество.   Думите, с които мога да направя сравнение са просто „старинна красота”. Буквално се пренесохме в годините на възраждането, потопихме се в атмосфера на величие, красота и заможност. Масивно дърво, плътни завеси, през които едва прониква слънцето, дантели, огромни лампиони, кресла и пъстри килими ни напомняха за близостта на града със съседката ни Румъния, от където заможните за него време хора са черпели идеи за интериора на къщите си. Макар възстановена по подобие на интериорите от втората половина на ХІХ в., експозицията омайваше погледите ни.

     В съзнанието ни изникваха картини на задушевната семейна обстановка – властният баща, свенливата майка, свиреща нежна мелодия на пианото, а там настанен в някое от креслата, седи Алеко и изпод перото му се нижат ред след ред. За това ни напомниха и колекциите от негови дрехи, предмети и книги, издавани през годините.

     Но ето, че идва моментът на страшната истина. В една от витрините е разположен макет, показващ начина, по който е застрелян писателят. И най- вълнуващият момент е, да се изправиш пред стъкленицата, в която е запазено пронизаното от куршум сърце на Алеко Константинов. Реалността се слива със спомена, образът от снимката и сцената на смъртта стават реалност. В един момент сърцата ни спират да бият, после бушуват стремглаво, че толкова рано е спряло да тупти сърцето на един велик писател.

На първият етаж е изложена богата археологическа колекция. В дясно от входа е възстановена канцеларията на свищовското губернаторство, където е работил самият Найден Геров. Има и зала с много интересна съвременна експозиция на карикатури, актуални както за възраждането, така и за съвремието ни.

     Не можеше да пропуснем да посетим и един от най- забележителните обекти в града - Катедралният храм „Света Троица”- еталон за възрожденската стилистика.

За пръв път видяхме триизмерна икона, направена с изключително майсторство.

     Излизаме от град Свищов. Продължаваме пътуването си на изток. След около четири километра изведнъж забелязваме огромен надпис на малко известна забележителност. Никой от нас не предполагаше за съществуването ù. NOVAE – римски легионен лагер и ранно- византийски град, издигнат в непосредствена близост до река Дунав. През 2008 г. е включен в списъка на заплашените от унищожение археологични обекти и поради тази причина вече е започната реставрация и консервация на обектите. Задачата на археолозите ще е доста трудна, защото в района има построени десетки къщи върху останките от крепостта, които дори използват за част от интериора на сградите и дворовете си.

Разгледахме по- голямата част от крепостта. Билети за вход нямаше, но човек трябва да си отдели поне един час време, за да успее да се разходи навсякъде.

     В град Русе решихме да подпечатаме туристическите си книжки в пантеона на възрожденците, но се натъкнахме на интересна бележка, че днес музейната експозиция е затворена за посещение, но дата нямаше. Заради това „днес” се отправихме към къщата – музей на Захари Стоянов. Там ни чакаше още една изненада. Оказа се, че в момента там се намира и експозицията от музея на Баба Тонка.

     Музеят е включен в Стоте национални туристически обекта и в залите му могат да се разгледат оръжия на войводи и четници, сабята със скрит револвер на Стефан Караджа, сабята с подпис на Раковски, лични вещи на фамилия Обретенови, множество документи, снимки, портрети. Тук е експониран и черепът на самия Стефан Караджа, който Баба Тонка изравя, запазва и съхранява след смъртта на славния хайдутин, и пред който се е клел във вярност Русенският революционен комитет.

     По незнайни причини, в къщата бе преместена експозицията от музея на Баба Тонка. Така имахме възможност да разгледаме много нейни лични вещи: дрехи, оръжие, копие на знамето, извезано от Петрана Обретенова, факсимилета на писма до Баба Тонка от синовете ù и от други революционери. Ценна реликва в експозицията е сабята на Г. С. Раковски, намерена случайно през 1955 г. в с. Ново село, Русенски окръг. В музея е показана и разнообразната просветна и революционна дейност на русенското читалище "Зора", основано през 1866 г. и допринесло за революционното израстване на много видни наши дейци на националното освобождение, членове на Русенския революционен комитет. Тук е съхраненият за поколенията от Баба Тонка череп на войводата Стефан Караджа, обесен заедно с единадесет свои четници на същото място, където днес се издига неговият паметник (на площада до халите в Русе).

14.30 часа. Моментът, който вълнуваше всички ни. Пристигнахме в Басарбовския манастир. Приветства ни не голям скален масив, изникнал сред нищото в долината на река Русенски лом, само на 10 километра от град Русе, в землището на село Басарбово.. Единствения действащ в страната скален манастир ни остави бездиханни. Съвременните архитектурни решения и добрата поддръжка не контрастираха с духа на неосъзнатото и святото, а сякаш се допълваха. Изкачихме четиридесет и осемте стъпала, издълбани в скалата. Разгледахме скалната църква, намираща се високо в скалата. В нея има дървен иконостас от по- ново време, устройството й и килиите около нея дават представа за някогашните скални манастири.

     Разгледахме и естествената пещера, в която е положен гробът на монах Хрисант, нишата, в която според преданието е спял преподобния Димитрий и костницата, в която е изложена музейна експозиция.

     Купихме си сувенири и икони от святото място, на което бе стъпил кракът ни, с надеждата и на нас Димитър Басарбовски да помага с чудеса и да ни пази от беди, когато сме на път. А ние продължихме почти веднага, отправяйки се към следващото свято място- Ивановските скални църкви.

     Високо в скалите, на 40-50 метра над земята, естествените ниши и пещери били разширявани от монасите и преобразяване в църкви и килии. Условията за живот били сурови - преодоляването на връзката със земното и всекидневното увеличавала връзката с Бога.

Най-добре запазени стенописи има в църквата “Света Богородица”. На северозападната й страна са изписани в цял ръст ктиторите цар Иван Александър и неговата съпруга царица Теодора. Изображенията по стените са почти заличени, останали са тези по тавана. Там има 25 полета, в които са изрисувани новозаветни сцени, показващи последните дни от живота на Исус Христос през така наречената „страстна седмица”.. Фреските са много реалистични и близки до действителността. Те са само консервирани и не са реставрирани, дори и частично, защото са под защитата на Юнеско и за да може да се запази духът на оня далечен ХІV в., когато са създадени самите стенописи.

     А гледката от терасата е невероятно красива. Носи полъха на неприкосновеността, възможността да се рееш в синевата и да останеш сам с мислите си.

Подобна гледка се открива и от панорамната скала, до която се стига добре оформена пътека. От нея се виждат повечето от останалите скални църкви, обединени от манастира „Св. Архангел Михаил”.
     Последната ни спирка за деня бе хижа Орлово чука. Настанихме се и се запознахме с новите хижари. Времето се поразвали, но вътре бе топло и уютно.

Ден втори

/ неделя /

     Станахме рано. Ръмеше слаб дъждец, но това не ни плашеше, защото от хижа „Орлова чука” до пещерата има не повече от стотина метра и почти толкова стъпала. Слизахме надолу и сякаш потъвахме в недрата на земята.

Досега са проучени около 15 км. галерии, които нареждат пещерата на второ място по дължина у нас. Но галериите са толкова много, че е възможно да се загуби човек в тях. Ето защо е необходим водач.

     Забавния и шеговит тон на хижаря- инструктор, направи беседата интересна за всички слушатели. В приказки и шеги, така ни завъртя из лабиринта на пещерата, ще не усетихме кога се върнахме отново в началото.

     Тръгнахме си с убеждението, че тук е място, на което си заслужава да се върнем отново.

След известно време пристигнахме пред крепостта Червен. В началото ръмеше дъжд, но слънцето бе решило да огрее пътя ни и изкачвайки безбройните стъпала до главната порта на крепостта, вече се чувствахме щастливци. Времето беше с нас, а ние се потопихме във времето от тракийската епоха до средновековието, когато Червен става един от най-значимите военно-административни, стопански и църковно-културни центрове на Втората българска държава.

     Градът има 11 църкви, край него в скалите са разположени множество манастири. Най-внушителна е кулата-стражница – многоетажна, висока 12 метра. По нейно подобие е възстановена така наречената Балдуинова кула на Царевец в близкия до нас град Търново. Точно натам се запътихме след края на разходката, прибирайки се в домовете си доволни и щастливи.

           Може да разгледате снимките ни във Facebook - Хижа и пещера "Орлова чука"

***