Търсене в този блог

06 септември 2000

С дъх на морска пяна - 21.08 - 24. 08.2010 г.


Туристически маршрут :
Град Горна Оряховица – град Разград – град Исперих – село Свещари – местност Демир Баба теке – Военното гробище край град Тутракан – Резерват „Сребърна” – Укрепление /Форт/ „Меджиди табия” – град Силистра – хижа „Ален мак”– град Добрич – град Балчик – Нос Калиакра – град Шабла – Централен плаж „Шабленска тузла” – град Варна – Местност „Побити камъни” – град Девня – град Плиска – град Шумен – град Горна Оряховица



Ден първи 
/ събота /

Едно вълнуващо морско приключение ни очакваше този път. Потеглихме от град Горна Оряховица рано сутринта в 6.30 ч. Очакваше ни дълъг път с безброй приключения.
По план този път трябваше да обиколим повече от десет туристически забележителности. Първо се отбихме в град Разград. Веднага се насочихме към Археологическия резерват  „Абритус”. В музея ни посрещна любезен господин, който ни даде основни насоки. Разгледахме експозицията „Следи от древността”, останахме впечатлени  и от богатата нумизматична колекция. Беше ни приятно да си направим снимки на входа пред копието на колесницата и доспехите от античния период. С интерес узнахме, че преди няколко дни, при разкопки са открили огромна глава на граблива птица, която предния ден бяха докарали в музея и дори не бяха сложили на постоянното ù място. За пръв път на балканския полуостров се намира такава находка, така че ние бяхме едни от първите щастливци, които я видяха.
В парковата част разгледахме Музея на открито „Лапидарий” и десетките посветителни, надгробни и архитектурни паметници. А в закрития лапидариум дори се „потопихме” в долиумите (хранилищата за зърно).
Обходна алея ни отведе и в самия град Абритус, възникнал в края на І век като римски военен лагер, а по- късно прераснал в значим градски център.
Разходихме се из останките на града, съхранил най- голямото късно-антично златно, монетно съкровище в България, част от което вече бяхме разгледали.
Разходката продължи в посока на перистилния комплекс. Пребродихме резиденцията от край до край, като висши държавни магистрати. Отдадохме заслужена чест и на помещенията около големия триклиниум (представителната приемна зала).
Все още продължават разкопките в околността. Може да се забележат и с просто око останки от каменните стени сред пръстта, все още неразкопана в края на комплекса.             След около едночасова разходка се отправихме към град Исперих. На 20 мин. от града се намира село Свещари. На 3 км. югозападно от селото се намира тракийската царска гробница, включена в 100-те национални туристически обекта на България. Вярно е, че тя е едно от деветте български чудеса, при това включена в списъка на световното културно и природно наследство но Юнеско, но вход от 10 лв. за туристическа забележителност е прекалено скъпа цена за всеки наследник на древните траки, желаещ да обиколи всички туристически обекти в страната. За сравнение с нея, следващата забележителност, която посетихме ни се стори с пъти по- интересна от гробницата.
Трудно намерихме пътя за култовия комплекс Демир баба теке, част от историко- археологическия резерват Сборяново. До тракийската гробница има насочваща табела, но пътят ни отведе до хижа Ахинора. От там насоки няма. Добре, че срещнахме човек, който явно познаваше местността и ни упъти. Точно срещу входа на хижата има черен път, който води до поляна, на която се събират поклонници. От там лесно може да се ориентира човек по безбройните цветни парцалчета, вързани по клоните на дърветата. Доста стъпала ни отведоха до подножието на „Камен рид”. Мястото се посещава и от мюсюлмани, и от християни, но освен между нас, друга българска реч не чухме около себе си. Светилището на подземните божества, водата и здравето започва с целебен извор. Може да се наложи да чакате на опашка пред него.
Има пазач на светилището, но той не дава много напътствия. Всички ритуали, които изпълнихме, копирахме от тези, които ги направиха преди нас. Нямахме парцалчета от дрехи, които да вържем на някое дърво, но „избодохме очите на вещицата”, измихме се с целебна вода от аязмото, наподобяващо пет пръста, легнахме върху монолитната скала, долепена до една от външните стени на текето, която според легендите дарява на легналия с главата надолу  сила и изцеление.
Разгледахме гробницата на алианския светец  Хасан Демир баба Пехливан, по- късно обявен за светец и стаята, в която се съхраняват негови вещи, включително и обувките му, два пъти по- големи от нормалното.
Накрая, по съвет на пазача на текето, се върнахме до автомобила си по пътеката на изпитанието. От каменна врата се излиза от текето. Направена е нещо като мини- екопътека. Не е трудна за преминаване, с изключение на две препятствия- скала, която изкатерихме боси и малко, дървено мостче, закрепено на ръба на скалите. Аналите твърдят, че в пещерата над текето е преминал част от живота на Демир баба.
Краят на пътеката води до голяма поляна, от която има незабравим изглед към култовото светилище. От там, по черен път, виещ се през гората, се стига до поляната, която явно се използва за пикници и курбани. Разходката ни отне по- малко от час.
В 13.15 ч. вече  обхождахме друг туристически обект- Мемориалния комплекс „Военна гробница- 1916 г.” край град Тутракан, костница на близо 8 хиляди воини от различни националности. Отново ни обзе разочарование, обикаляйки Военното гробище край град Тутракан. Преклонихме глава пред имената на героите, оставили костите си на Добруджанска земя, изписани по „Алеята на славата”, но останахме разочаровани, че не успяхме да влезем в параклиса „Свети Георги Победоносец”. Въпреки, че се обадихме на посочените телефони, ни отговориха, че трябва да сме група по- голяма от десет човека, за да благоволят да дойдат.
Печат в туристическите книжки нямаше кой да ни постави. Върнахме се в град Тутракан, но и музеят на Дунавския риболов и лодкарство не работи в събота и неделя.
Наложи се да потърсим печата в сградата на общинския съвет, където пазачът е упълномощен да го поставя. Покани ни отново да се върнем, за да посетим и останалите забележителности в града.
Ден изпълнен с наслада за очите. От 15.00 до 16.00 ч. буквално се нагледахме на пеликани,  корморани и лебеди в биосферния резерват „Сребърна”. На разклона в село Сребърна при табелите, указващи пътя към музея, свихме първо в дясно. Пътят ни отведе почти до езерото. Има вишка, на която може да се качи човек, за да наблюдава птиците. От там по изградена пътека „водеща на някаде”, според една указателна стрелка, може да се стигне пеша до музея. Има изградени доста места за наблюдение и пикник. Ние не знаехме това, затова се качихме в автомобила си и при разклона на пътя, според изпочупените табели, стигнахме до Природонаучния музей. В момента е в ремонт и нямаше изложени експонати, но любезната уредничка ни позволи, срещу скромната сума от един лев, да ни предостави бинокли, с които може да се наблюдават птиците в езерото, на специално изградена за целта площадка с беседка зад музея.
Тръгнахме си от резервата заредени с енергия от природната красота и се отправихме към последното предизвикателство, но този път сътворено от човешките ръце- турският форт „ Абдул Меджиди” (Меджиди табия), намиращ се южно от Силистра, на един от най- красивите хълмове. Още на входа на отбранителната крепост ни предупредиха, че е забранено снимането. В музея има камери, но тръгвайки из лабиринта от високи стени и тунели, стигащи от хълма до ключови места в другия край на града, запечатахме лицата си на форта за спомен. 
След толкова емоции заслужавахме почивка. Направихме я на брега на река Дунав, в град Силистра, срещайки се със стари приятели.
Късно вечерта, малко преди вечерницата да се покаже, в 19. 30 ч. пристигнахме в хижа „Ален мак” и се настанихме за първата си нощувка.
                      
Ден втори
/ неделя /

            Рано сутринта в 08.15 ч. потеглихме от хижа „Ален мак” и след около час бяхме в град Добрич. Останахме крайно разочаровани от факта, че нито един от музеите и обектите, отбелязани в туристическите книжки, не работят в неделя. Въпреки, че обиколихме всички места, където можеше да се види нещо интересно, печати в книжките си нямаме. Това развали леко настроението ни, както и факта, че движението из града е доста затруднено от липсата на информационни табели по пътищата им.
            Това дълго лутане ни забави и в град Балчик пристигнахме чак в 11.20 ч. Отново ни очакваше неприятна изненада от липсата на информационни табели. Но нали с питане и до Цариград се стига, успяхме да стигнем до Двореца и Ботаническата градина.
            Сред цялата красота и величие на дворцовия комплекс не можахме да скрием болката си от „попарените” от метеорологичните условия растения, загубили част от своето очарование. Докато всички останали растения плачеха, единствено кактусите, „бранейки се” със своите бодли, са успели да се спасят от горещините и гордо се издигаха в средата на Университетската ботаническа градина, омайващи посетителите със своето великолепие.
            Следващата част от деня мина по- позитивно. Посетихме едно дивно кътче от нашата мила родина, изваяно от ветровете и дъждовете, носител на невероятно истории, превърнали се в митове и легенди- Нос Калиакра! Само паркинга с пропускателен режим срещу вход от 3 лв. на човек ни възмути. Стигнахме до скалата, от която 40 български девойки, завързали косите си една за друга, се хвърлят в морето, за да не попаднат в ръцете на османските поробители.Точно час ни отне разходката из ветровитата местност.
            В 15.00 часа вече се настанявахме в къщата за гости „Дани”, в град Шабла. Имахме достатъчно време да се разходим до плажа и да направим лек тен.

Ден трети
/ понеделник /

            Ден за релакс!!!
Изгрев. Посрещане на слънцето. Закуска. Плаж. Вълнение. Морски шепот на вълни. Вятър в косите. Загар на кожата. Залез. Среднощна разходка. Посрещане на пълнолунието.

Ден четвърти
/ вторник /

            Щом отворихме очи, осъзнахме, че почивката ни е към своя край.  Оставаше ни само да се насладим на остатъка от деня, изпълнен с още обиколки из културните и природни забележителности на страната ни.
            Първата ни спирка бе в град Варна. Разгледахме един от символите на града, разположен в най- южната част на морската градина- Военноморският музей. Да разгледаш експозициите отблизо е цяло предизвикателство за обикновените граждани. Експонатите, като корабът- музей „Дръзки”, са толкова внушителни, че карат човек да се замисли какво все още не знае за морската и военноморската история на България.
            Не ни остана достатъчно време, за да се разходим изцяло из местността „Побитите камъни”, затова си обещахме отново да минем от там. Компенсирахме с обстойно разглеждане на музея на мозайките в Девня, представящ римски и ранно-византийски мозайки от Марцианопол, изработени от малки кубчета мрамор, печена глина, цветно стъкло и варовик. Сградата заема площта на цял квартал с дължина 37,15 м (север–юг) и ширина 37,75 м (изток–запад), но най- интересни са мозайките в музея, представени на място. Изобразяват различни сцени, най-често от гръцко-римската митология, птици, животни, както и геометрични и растителни мотиви. Най-интересни и известни са мозайките Горгона Медуза, Сатир и Антиопа, Панонски Волути и Отвличането на Ганимед. Уредничката ни предупреди, да не пропуснем да разгледаме и разнообразните експонати, свързани с бита на стопаните на сградата и нейната архитектура, както и добре запазеният слънчев часовник.
            Продължихме да се връщаме назад в историята на България с посещение на първата столица на Дунавска България – националния историко- археологически резерват „Плиска”  и обиколка из регионалния исторически музей в град Шумен. С богати колекции, това е музей, който си струва да бъде посетен.
            Денят преваляше. Оставаше ни единствено, да се приберем вкъщи...