Пирински приключения - 24 - 28.07.2010 г.

Туристически маршрут :

Град Горна Оряховица – град Банско  – село Добърско – хижа Добърско – хижа „Вихрен” - връх Вихрен – село Баня  – град Разлог – град Благоевград – град Добринище – хижа Безбог–  Стобските пирамиди – град  Пазарджик – град Стара Загора – град Горна Оряховица

Ден първи 

/ събота /

            Стотиците километри, които трябваше да изминем днес, бяха повод, да стегнем раниците рано и да потеглим от град Горна Оряховица още в 6.06 ч. сутринта. Основната група, която потегли от града ни, бе от два автомобила. С третия автомобил се засякохме край град Стара Загора, където се поглезихме с половинчасова почивка на една от бензиностанциите.

            В 11.10 ч. направихме още една почивка- на Юндола. От едновремешния пазар за вълна, откъдето произлиза и името на местността, сега се е превърнала в пазар за горски плодове, сладка, конфитюри, сиропи и билки. Купихме си малини и боровинки и след като ни заредиха с енергия, отново се качихме на автомобилите си и продължихме своето пътуване. Надолу от Юндола пътят е доста лош, което костваше доста търпение от страна на шофьорите ни. Пристигайки в град Банско, проблем с пътната настилка нямаше. Пътят се извиваше край хотели и къщички, сред които можеш да се изгубиш.

            Беше обедно време. Спряхме в края на града. Хазяинът дойде да ни посрещне с личния си автомобил и ни преведе през града до къщата за гости, в която се настанихме.  Къща Хелиос бе едно от най- живописните местенца в еднообразието от хотели в града. Със своята чудесна градина и полубитово, но в същото време модерно обзавеждане, къщата ни обещаваше приятна ваканция. 

Отморихме около час, но сърцата на туристите трепкаха за пътешествия, затова нарамихме малките ранички и се отправихме към село Добърско.  Насладата за очите ни продължи и в старата църква на селото, която е национален паметник на културата, включен в 100 национални туристически обекта на България. Изживяването нямаше да е пълно, ако не беше екскурзоводката, която разказваше толкова увлекателно и обстойно, че чак не ни се тръгваше. Розите, които бяха току що цъфнали ни посрещнаха усмихнати. Красивите цветя сякаш ни шепнеха да намокрим лицата си в аязмото зад църквата, сочено като чудодейно място с лечебна вода и ни изпратиха с благословия.

Не знаем дали от водата или от желанието да пристигнем на хижа Добърско по- бързо, усилихме крачка, като „планински кози”, както е и името на пътеката към хижата, но вместо указаното време в интернет от час и половина, се оказа, че на нас ни отне повече време за преодоляване на маршрута, повече от два часа. Част от причините за забавянето ни бяха, че отстрани на пътя примамливо ни „викаха” зрелите диви ягоди и малини, а и част то групата, която изчакахме, реши да остане при развъдника за риба в средата на пътеката. Те се разходиха из околността и направиха снимки на Вековното  дърво, дало подслон на много туристи, застигнати от буря в гората и станало място за оброчище.  Това, че не очаквахме забавянето, ни изнерви в някаква степен. Това ни попречи да се полюбуваме по- дълго време на хижата и местността горе. Успяхме само да похапнем „на крак” , да завидим благородно на почиващите там и трапезите им, ухаещи на скара и тръгнахме почти мигновено.

Слизайки при рибарника, се оказа че групата, която е останала там се е погрижила за вечерята. Част от групата останаха да вечерят там, а единият автомобил потегли към град Банско. Пред вратата на къщата ни чакаха любезните ни домакини, вече притеснени от закъснението ни. Времето се бе изтекло и часовниците вече отброяваха  двадесет и първия час. Успяхме да приготвим лека вечеря и продължихме освежени дори след полунощ.

Ден втори

/ неделя /

            Ден на прекрасно очакване. Всички се питаха, ще можем ли да тръгнем към хижа Вихрен след нощния пороен дъжд, който се изля над западна България. Сутринта като станахме обаче всичко бе свежо, леко росно и огряно от първите слънчеви лъчи. В 7.45ч.тръгнахме от къщата с два автомобила- 9 човека. След 40 минути вече се бяхме приготвили на хижата, направихме си снимки и потеглихме по пътеката към върха. Вихрен ни очакваше…

            Леко объркване, заради новата маркировка, която има по пътеката и не добре заличената стара такава, ни забави с около петнадесет минути. Това не ни попречи да си наваксаме изгубеното време и по правилната маркировка да стигнем до подножието на върха. Само един член от групата се отказа и се върна на хижа Вихрен. Останалите осем продължиха с ентусиазъм. Времето беше с нас –нито студ, нито жега, идеален ден за туризъм и покоряване на един от най- високите върхове.

            Първоначалният ни план бе, стигайки до върха, да се върнем обратно по същия маршрут, но като се качихме до горе го променихме. Лека мъгла се появяваше от време на време, но след като се вдигнеше, пред нас се появяваха невиждани красоти. Това ни обнадежди да продължим по пътеката откъм Кончето и Казаните. Имаше ентусиасти сред нас да се качат  и да пояздят кончето, но просто нямахме време. обещахме им следващата година да ги заведем и до там.

             Слизайки „на четири крака” от връх Вихрен, осъзнавахме какви късметлии сме, че не вали или не ни опича жарко слънце. Напротив, няколко човека дори се спуснаха по улея със сняг. Там похапнахме и отпочинахме. Чакаха ни „Казаните”.

            Доста време им отделихме. Не можехме да се налюбуваме на красота и величие. Правехме снимки пред това умопомрачаващо творение на природата. Наши туристи намериха дори поляна с еделвайси, сгушили се под нозете на този колос, сякаш търсят убежище, за да се спасят и защитят своя вид. Снимахме ги и продължихме пътя си.

            Една част от старата пътека към хижа Вихрен, след като се разделя от тази за хижа Бъндерица, се оказа затрупана от свлачище. Има нова маркировка, но се върви по камъни, образували огромни морени. След тях пътеката е ясна и добре маркирана, не може да се обърка.

             Малко преди края на туристическата ни обиколка, станаха две- три малки произшествия с членове на групата ни, за щастие без фатални последици. Това ни принуди да побързаме. Бързахме и защото се накани да вали дъжд. Тъкмо седнахме в автомобилите си и заваля „из ведро”. Не можехме да повярваме на късмета си, че това не се случи по- рано, а след като доволни бяхме стигнали на хижа Вихрен.  Часът бе 16.40. Обиколката по маршрута от хижа Вихрен през върха, казаните и отново до хижата, ни отне точно девет часа с всички почивки, които си правехме.

            След половин час доволно пристигнахме в къща Хелиос. Барбекюто ни очакваше. Май не бяхме се изморили достатъчно, щом танцувахме и се веселихме до три часа след полунощ. Едва тогава сънят ни налегна… поне по- голямата част от групата.

           

Ден трети

/ понеделник /

            Станахме от сън изключително изморени. Валеше слаб дъждец. Облаците ту закриваха небето, ту се отдръпваха, но никой не посмя да тръгне към планината. Съветът на туристите реши: „Днес ще бъде ден за разходки и релакс!”.

            Започнахме с туристическа обиколка на забележителностите на град Банско. От там групата се раздели на две. Една част от туристите продължиха обиколката из града, а другата част се отправиха към град Баня. Разгледахме старата Римска баня и се измихме с горещата минерална вода.    Двете групи се събрахме в град Разлог, където продължи туристическата ни обиколка.

            Пълни с различни впечатления отново се разделихме. Имаше туристи, които не бяха посещавали град Благоевград и се отправиха натам. Останалите предпочетоха релакса на съня или джакузито.

            Среднощна забава приключи деня. Умората натежа над клепачите ни и ни поведе в царството на Морфей.

Ден четвърти

/ вторник /

            Никога не сме си тръгвали с толкова неохота. Рано сутринта една от колите бе приготвена за дългия път на връщане, който я очакваше. В 10.40 ч. се сбогувахме с любезните ни домакини от къща Хелиос, като им обещахме скоро отново да се видим.

В средата на деня вече се разхождахме из град Пазарджик. Интересен град. Посетихме най- голямата възрожденска църква в България- катедралния храм „Св. Богородица ”, в която кипеше усърдна реставраторска дейност. И тук ще се отбиваме отново, за да се насладим на майсторството на младите иконописци.

Денят ни продължи с интересно посещение в град Стара Загора.  Самите старозагорци не познават явно добре своите забележителности, защото трудно ни упътиха към историческия музей на града. В него е скътана една от най- богатите праисторически колекции в света. С възхита открихме и минахме по съхранените и адаптирани към музейната експозиция останки на главна улица на римския град Августа Траяна, разположена в основата на сградата. Единственото място, което не успяхме да посетим и заради което отново ще се върнем там е Мемориалният комплекс „Бранителите на Стара Загора 1877”.

От тук ни оставаше само пътят до вкъщи.

Останалите членове на групата още рано сутринта се отправиха към град Добринище, откъдето се качиха на лифта до хижа Безбог. Разходката из местността ги зареди с положително настроение. От птичи поглед видяха поповото езеро и върховете Безбог и Полежан, в чието подножие си направиха  своята незабравима разходка. Едно истинско място за отдих и забавление.

Вечер пред барбекюто закри изморителния ден.

             

Ден пети

/ сряда /

            Сутрешна раздяла, дневна красота. След сбогуването с хазяите от къща Хелиос, групата туристи си тръгнаха  от град Банско. Продължиха своята екскурзия към село Стоб, където посетиха Стобските пирамиди- едни от най- популярните сред туристите скални пирамиди в западния дял на Рила планина.

След дълго пътуване и приближавайки се към своите градове по местоживеене, туристите се отбиха в пещерата Съева дупка и посетиха фермата „Сините щрауси” в село Брестница, община Ябланица. С особен интерес разгледаха малкият „музей” на щрауса, наслаждавайки се на голямото разнообразие и интересни идеи за приложението на различните продукти ( пера, яйца, кожи и месо), част от тях оформени като сувенири.

Автомобилите се разделиха и всеки пое по своя път- едните към град Горна Оряховица, другите към град Свищов.