-->

Смолянски звездопад - 30.04 - 01.05. 2011 г.

Дата:  

30.04 – 01.05.2011 г.

Туристически маршрут :

Град Горна Оряховица – град Ямбол / Античен град “ Кабиле” / – град Елхово – Местност  “ Каменни гъби” – Перперикон – град Златоград – хижа „ Смолянски езера”– град Смолян – хижа Студенец – Кръстова гора – Асенова крепост – град Горна Оряховица

Ден първи 

/ събота /

Дългият маршрут, който ни очакваше, предполагаше ранното ни тръгване.  Още в 6.30 ч. на обичайното ни място за тръгване, на линия бяха два автомобила.

            Почти едночасова почивка направихме в заведение на Предела, което не ни попречи в 9.00 ч. да пристигнем до Тракийския царски град „Кабиле” край град Ямбол. След като обиколихме историческите останки от античната ера и си направихме сладка раздумка с уредника на музея Ваньо Жеков, се отправихме към следващата си дестинация- град Елхово.

            Трябваше да изчакаме малко, докато дойде уредничката, да ни отключи Етнографския музей, но това беше възможност да посетим близкия православен храм, пълен с дарени икони от хора, на които са се случили „чудеса”.

            Пътят от Тополовград към Харманли бе ремонтиран и шофирането на автомобил бе пълно удоволствие. Само след час и половина вече се наслаждавахме на Каменните гъби, непринудено застанали на един крак край пътя за село Зорница. Петнадесет минути ни бяха достатъчни, за да си направим снимки и да потеглим към перлата на Родопите- Перперикон.

            Заредихме се с енергия от полускъпоценните камъни и минерали на Източните Родопи и се насладихме на гледката от  скалния град.

            Някои от нас вече бяха разглеждали археологическия комплекс, затова оставихме останалите членове на групата в прегръдките на Орфей, а ние потеглихме към град Златоград.

Една сватба и един усмихнато изплезен палячо ни посрещнаха на входа на стария град. Имахме достатъчно време, докато чакаме колегите си туристи да се присъединят към нас, да се разходим из всяко кътче на уникалния „Етнографски ареален комплекс- Златоград”. Влязохме във всяко занаятчийско дюкянче, изтеглихме си щастливи късметчета и се снимахме зад паравани с типичните за онова време златоградски облекла. Тръгнахме си чак в 18.00 ч.

            След един час влязохме в град Смолян.  Очакваха ни в хижа „Сволянски езера”  за нощувка. Един от членовете на групата имаше награда- безплатна нощувка за двама, спечелена от томболата за успешното изкачване на десетте най- високи върхове в България.

Оказа се, че ще сме сами в хижата и това ни помогна да си направим една незабравима вечер.

Ден втори

                                                 / неделя /

           

Сутринта ръмеше леко и ние решихме вместо на смолянския водопад, да се отдадем на смолянския звездопад и да посетим звездния спектакъл в най- големия планетариум  с народна астрономическа обсерватория в България. Звездопад от спомени нахлу в нас, сякаш бяхме под ясния небесен купол на върха на най- високите планински първенци. Звездите танцуваха своя вълшебен танц пред очите ни и ние седяхме захласнати така почти цял час.

Явно времето нямаше да ни позволи да се разходим до смолянските водопади, затова се отправихме към хижа Студенец, където е печатът в книжката със „стоте национални туристически обекта” за връх Снежанка.

Единият ни автомобил бе извън строя за около половин час, но всичко премина  благополучно и продължихме доволни към Кръстова гора. Направихме само една почивка в Юговския хан за кратък обяд и продължихме към християнската светиня на България.

Всички до един преминахме през процепа на дървото на греха и щом опростихме греховете си и успяхме да си намерим камъчета, с изобразен на тях кръст, с чисти души и сърца се качихме до големия кръст на хълма. Записахме молитвите си в молитвените книги на параклисите на дванадесетте апостола и си напълнихме светена вода за здраве.

Чувството, което обхваща човек, когато се докосне до това „чудо” се равнява на чувството, че си изкачил някой от големите планински първенци на страната.  

Изпълнени с вяра и гордост, продължихме към съществувалата още по времето на траките Асеновата крепост и след като я разгледахме, блажено продължихме към родната Горна Оряховица, за да осмислим чудесата, на които се насладиха очите ни.