Поема за "Механджийски къщи" в Буйновци

И ето утро настана, Клуб „Екотуризъм” тръгна в Балкана.

Резервация имаме за десетина, в Буйновци, до град Елена.

Чакат ни в „Механджийски къщи” все отбор юнаци същи.

Красотата ни омая, чувстваме се като в рая,

но душата на туриста на едно място го не свърта…

Ще похапне, ще подремне, раничката той ще стегне,

ще потегли тъдява към природата дива…

Сняг навалял е навред, дружината крачи напред.

Свират се сред храсталаци, но не се предават тез юнаци!

Връх Острец ще изкачат и пред кръста ще е поклонят.

И макар, че няма го приятел верен, снежнят човек наперен,

в снега се отъркаляхме и на него заприличахме.

Мокри, снежни чак до кости, щом се върнем в „Механджийски къщи”,

знаем, че на топло до камината ще се сврем и десетината,

после щом отпуснем си душата, ще направим и салата,

ще нарежем и мезенце, чак от дивичко прасенце,

с винцето ще го полеем и хорце ще залюлеем.

И ракийчица ще има, да ни грее в люта зима,

че сред нощната тъма става най- голямата игра.

Кой с найлони, кой с шейна, ще се пързаляме в снега.

Кучета след нас ще лаят, но сърцата ни ще пеят.

После дансингът е наш, а животът ни е ларж.

Валс, танго, кючек, хора, танците не са шега

и сред мрака на нощта, ще танцуваме до сутринта.

Чак звездите се показаха и с нас се веселиха.

Но ще дойде време, знаем, да си тръгнем най- накрая

и без мъка ще признаем, ще се върнем пак във рая.

                                Ангелите от Клуб „Екотуризъм”