Хижа Паскал и връх Паскал

27 -28. 02.2010 г.

Ден първи

В края на Малък Сечко от три краища на България потеглиха групи туристи, които се срещнаха в град Пирдоп. От гр. София с влак пристигнаха 8 човека, от град Плевен с автомобил- 4 човека и от нашия град- още 8 туристи. Двадесет човека, сред които и едно дете, очакваха своето изкачване към хижа Паскал.

Тръгна ни по вода, защото валеше дъжд. По- точно е да се каже, че ръмеше, а във високите части на планината дъждът се превърна в суграшица. В 13.40 ч. потеглихме от гара Пирдоп. Хижарят на хижата любезно ни предостави възможността, срещу един лев на човек, да качи раниците ни с високо-проходимия си автомобил. С малките раници на гърба пътят нагоре мина по- леко. Така в 15.50 ч. първият турист стъпи в хижа Паскал. Снимки от изкачването до хижата...

В хижата съвсем наскоро е направен ремонт. Дограмите, дюшемето, матраците, камините, почти всичко е ново. Хижарите Тотка и Груйо бяха невероятно любезни. Единственото им условие, което основателно поставиха, бе да се разхождаме вътре с домашни чехли. Дори ни предоставиха такива. В хижата имаше постоянно топъл, безплатен чай и можеше да използваме всякаква посуда от кухнята. Хижарите предлагат топла супа и салата при ваше желание. Стаите бяха уютни и с изключение на една от камините, която направи проблем, заради бурния вятър навън, който се разрази /за щастие след като пристигнахме/ и се наложи да я спрем, беше топло. Таксата за една нощувка е 10 лв., но се плаща по 1 лв. за баня.

През деня няма осветление. Като се смрачи, пускат генератор, който за компенсация- работи дори и през нощта. Може да развихрите купон и ако се държите все пак възпитано, може дори да не лягате през нощта.

Телефони за връзка с хижарите: 
Тотка 0887581150
Груйо 0885148712

Ден втори...

Станахме рано. Времето бе благосклонно към нас. Слънцето показа своите лъчи още в ранни зори. В 08.30ч. решихме, че все пак ще качим връх Паскал.  До хижата нямаше сняг, но щом тръгнахме нагоре, се наложи да вървим през преспи сняг. Вятърът бе изваял причудливи форми върху бялата пелена. На върха скоростта му достигна предела си. Усмивките замръзваха на лицата ни още щом направим гримаса. Но упоритостта ни ни изведе на върха точно след два часа. Всички десет човека, които тръгнахме нагоре, покорихме върха.

Слизайки надолу използвахме благоприятните условия за пързаляне с найлонови кесийки или по дрехи, понеже нямахме друго под ръка. Изживяхме незабравими мигове. Така по- бързо, лесно и забавно слязохме до хижата.  След час и половина, заедно с пързалката отново пиехме топъл чай в хижата, за да се стоплим. В 13.00 ч. потеглихме надолу към гарата, където бяхме оставили и автомобилите си.  Пътуването мина добре. Умората продължи само за шофьорите ни, които ни върнаха по родните места. На Великден отново ще си спомним за връх Великденско яйце, както е преводът на названието на връх Паскал. Пожелавам на всички, които не са ходили там, да се качат, за да се насладят на невероятната гледка от върха.