Хижа Козя стена и хижа Ехо -  25-26.05.2011 г.

Дата:  

25.05 – 26.05.2011 г.

Туристически маршрут :

Град Горна Оряховица – хижа Козя стена – хижа Ехо – Троянски манастир – град Горна Оряховица

  

Ден първи

/ събота /

Въпреки лошата метеорологична прогноза за времето през съботния ден, истинските туристи от клуба не се изплашиха и тръгнаха към най- високото място на прохода Троян-Кърнаре – местността Беклемето. Натоварили раниците, в 8.00 ч. потеглихме с два автомобила.

Традиционната почивка за отмора на шофьорите направихме в заведението, намиращо се почти на върха на прохода. Няколко минути след това видяхме паметника „Арката на свободата”, посветен на българските, руските и съветски освободители.  Има черен път от Беклемето към хижа „Козя стена”. На една от поляните оставихме колите си и в 10:00 ч. тръгнахме по маршрута за хижата. Не минаха десетина минути и заваля дъжд. Мислехме си, че този път синоптиците познаха прогнозите, но след като поваля половин час, спря. Дъждът не беше вече пречка за придвижването ни, но вятърът бе силен и студен. Вървяхме по билото на планината и ветровете се срещаха и сблъскваха с нас. И колкото повече духаше вятърът, толкова по- упорити ставахме ние. Три часа ни бяха необходими, за да пристигнем, но това включи и нашите близки срещи с табуните свободно пасящи коне, някои от които безстрашно „флиртуваха” с нас. Това, заедно с играещите по скалните склонове сенки от облаците, които наблюдавахме в захлас, ни позабави, но когато, леко изморени пристигнахме в хижата, усмивките се показаха на устните ни.

След като се настанихме и похапнахме сладко, не губихме много време. Решението ни да тръгнем към хижа „Ехо” бе внезапно, за някои- очаквано, за други- не, но без противоречия. Четирима човека тръгнахме нагоре по пътеката, в 14.30 ч.  Огромни облаци бяха надвиснали над нас и въпреки, че дъжд не ни заваля, негласно всички се бяхме разбрали да побързаме. Ето защо направихме само една почивка от десетина минути.

Едва дочакали да зърнем хижа „Ехо”, не влязохме вътре, а предпочетохме първо да отидем до параклиса. Беше заключен, но успяхме да надникнем вътре и да си направим няколко снимки пред него.

Времето напредваше, облаците даваха илюзията, че скоро ще се стъмни и затова не стояхме дълго. Изпихме само по един топъл чай в хижата, който любезните хижари ни предоставиха в достатъчно количество и то безплатно и тръгнахме по пътеката обратно.

Връщайки се, направихме само една почивка от 5-6 минути и точно в 20.00 ч. се бяхме прибрали в хижа „Козя стена”. Мислехме си, че ще се приберем по тъмно, но явно темпото ни беше доста добро и успяхме да отидем и да се върнем за 5 часа и половина. Това за нас бе добро постижение, като се има предвид, че почти на всяка крачка правехме снимки.

   А вечерта бе една от най- прекрасните, въпреки, че ни „изгониха” рано от столовата, изключвайки агрегата в 00.30 ч.. Събрани с останалите групи, които щяха да пренощуват в хижата, направихме добър тандем, демонстрирайки танцувални умения от почти всякакъв вид. Умората от ходенето тежеше на плещите ни, но при положение, че сърцата ни лудуват под ритъма на народните хора, краката ни забравиха умората и доставиха наслада на душите ни. Така и сънят ни бе по- блажен!

  

Ден втори

                                                 / неделя /

            Фотографите не успяха да снимат изгрева на слънцето рано сутринта, тъй като то упорито се беше скрило зад облаците и не искаше да се покаже. Дори беше преваляло и това отново ни накара да сложим дъждобраните. След кратка закуска се сбогувахме с хижарите и в 10.00 ч. тръгнахме от хижа “Козя стена”. Не ни валя дъжд, но вятърът беше доста силен. Може би това бе причината да сбъркаме пътека и вместо да минем по билото на планината, ние тръгнахме по пътеките, които заобикалят хълмовете. Само един мъж от групата бе достатъчно пъргав и неудържим, и изкачи козята стена. Други просто се наслаждаваха на уханието на планинската мащерка.

            В 13.00 ч. бяхме при автомобилите си, а след двадесет минути вече пиехме топли напитки в заведение на Беклемето.  Двадесет минути ни бяха напълно достатъчни дори и да похапнем, за да имаме сили да продължим пътя си. В движение решихме да се отбием и разгледаме Троянският манастир. Запалихме свещички за здраве и уповавайки се на божията милост, безпрепятствено се прибрахме в Горна Оряховица.