Курортно селище Панагюрски колонии и връх Братия- 24. 04 – 25. 04. 2010 г. 

 

Ден първи 

/ събота /

От Горна Оряховица, от Плевен и от София отново потеглиха три групи туристи.  Бяхме с четири автомобила, а най- младият член на екипа ни пристигна с влак от София.

Пътуването за туристите от града ни започна доста разнородно. Един от автомобилите тръгна малко по- рано, а останалите два тръгнаха в  08.20 часа. С кратка почивка на билото на прохода Шипка, до обед пристигнахме в курортното селце Панагюрски колонии. Вилният курорт е един от най-големите в България, с над 150 вили. Пристигнахме във вилата, в която трябваше да се настаним. Там вече ни чакаха туристите, тръгнали по- рано сутринта и присъединилите се към тях членове от град Плевен. Оказа се, че няма да можем да се поберем всички в къщата за гости. Наложи се да се разделим на три групи. Едната остана във вилата, втората в апартамент в центъра на селото, а третата група се настани в личното жилище на човека, който ни настани- Ненко. Тази разпокъсаност не ни попречи да се организираме и да осъществим груповото мероприятие, което бяхме замислили.

В 13.40 часа всички се запътихме към връх Братия. До подножието му стигнахме с автомобилите си. Пътят е малко разбит на места, но успяхме да се качим. Колите се оставят на една поляна, до антените на „Секюрити”,   а от там пътят до върха е песен и … малко дъжд. Може би заради ръмежа или причината бе друга, но до пирамидата освен туристите от групата ни, се беше събрала и група от калинки. Разходката до върха и обратно, включваща и разглеждане на околностите, които се виждат, ни отне само час и десет минути. Поляните са пълни по това време на годината с горска иглика, от която направихме огромни букети. 

В 16.00 часа започна лудешкото приготвяне  за вечерната забава.  

Ден втори

/ неделя /

            Не бързахме да си тръгваме. Спокойствието, което навяваше курортното селце ни обзе и си поспахме до късно. А и докато се съберем от трите края на курорта и закусим, стана почти 11.00 часа. Планът за днес бе посещение на близките исторически местности. Една част от туристите не бяха посещавали град Панагюрище, затова се разходиха до града. Разгледаха това райско кътче и се полюбуваха на панагюрското златно съкровище. Особен респект и добро впечатление не направи разходката из местността Оборище. 

На връщане се отбихме в град Казанлък, подпечатахме туристическите си книжки в град Панагюрище- в къщата на Райна Княгиня,  

 
град Клисура









в град Сопот- родната къща на Иван Вазов и в къщата- музей на Васил Левски в град Карлово. Задачата ни бе изпълнена и потеглихме по обратния път.